Каня ви на вашия път

 

Чувствата, да, има ги, да - създадени сме с тях, нооо от тук насетне нещо сериозно се е объркало, толкова хора бягат от тях с ужас. Защото, те, чувствата, ако се разкрият, всъщност ни оголват по най - чистия и човешки начин - и ако отсреща има грубост, студенина, игнориране...следва болка..И така, едно дете не може да се справи с това, не е посилно за крехката му психика, затваря се, затваря се, опитва се заобиколно, деструктивно, през болест, през постижения, угаждания и много други да спечели внимание, обич, одобрение. Така хубаво се научава, че..докато стане възрастен, съвсем е забравил как човек може да се разкрие, как да изрази себе си, не може нито думи да намери, нито чувство да назове. Питаш го "Как се чувстваш?" Отговаря "Добре", или "Не знам", ама "добре" не е чувство, а и в повечето случаи положението не е добре, но "нали така е прието да се казва", а и с това спираш неудобните въпроси към себе си. Имала съм много клиенти, които са ме питали дали са "нормални"...защото това, което чувстват им е непознато, не го допускат до съзнанието си, защото не знаят изобщо кои са..

И ако, човек не тръгне на път към своето опознаване и завръщане в света на чувстването, този, човешкият, тогава...болести, трагедии, страдания. Търси оправдания в съдбата, в религии, суеверия, езотерика.. Да отбележа, че има разлика човек да има интерес към религии, езотерика и други, и съвсем друго е да търси оправдание за страданията си. Разликата е в това, че с едното е отговорен за живота си и случващото му се, а с другото бяга от отговорност.

Смелите, онези, които въпреки затварянето с години, жадуват за живот, които усещат, че може да е по-добре, че има начин да бъдат истински щастливи, поемат по трънливия, но вълнуващ път към себе си. Знаете ли, каква емоция е, какво преживяване е да си връщаш своите части, да вдъхваш свобода, любов..хем плачеш, хем летиш от щастие и умиление, чувстваш се свързан с всичко, нищо не те заплашва...блажено, пълно с вдъхновение спокойствие.

Аз извървях много от този път, знам, че още ме чака, знам как да вървя по него, имам доверие в случващото се. Каня всеки, достигнал нивото на смелост да върви по своя път, да го упътя в посоката, да го подкрепям, докато стъпи на крака и когато е готов, да продължи сам. А моят смисъл е, че този човек ще намери своя начин и той да дава обич, грижа, просветление, свобода... и нека те растат в живота, какво по - хубаво от това?!

 

                                                ТЪГАТА

Тъгата ли?! Тъжно ми е за това чувство. Тъжно ми е, защото е едно от най-отричаните, подтискани и нежелани . Много хора бягат от тъгата, тя е тема табу, едва ли не болест. Ама всъщност...да, тя наистина може да се превърне в болест и то именно, защото се бяга от нея. Тя съществува, поражда се у нас, защото е присъщо човешка и ако ние откажем да я допуснем, видим, преживеем, тя остава като затлачена енергия и почва да ни руши. Какво е всъщност тъгата? Аз смятам, че всеки знае и че за всички такива житейски въпроси, всеки има отговорите вътре в себе си. Моето усещане и разбиране за тъгата е, че тя е БОЛКАТА за това, което сме, това, за което копнее душата ни, което ни липсва в този момент, за да ни нахрани емоционално. Тази болка и тъга много често са прикрити от гнева, който е израз на  втълпявани с години убеждения какви трябва да бъдем, как да изглеждаме, но не и как да СМЕ си НИЕ и как да храним душата си.

Тъгата обаче ни показва, че има неща, с които е необходимо да се разделим , да пуснем от живота си, защото не са наши, защото не ни правят щастливи. Тези неща може да са вярвания, убеждения, предразсъдъци, но може и да са хора, с които сме на много различни нива на осъзнатост.

Затлачената тъга, тази, в която стоим много време, се превръща в страдание и е израз на това, че не искаме да напуснем границите на сигурното, „комфортното“ и познато, че отказваме да се ДВИЖИМ и ПРОМЕНЯМЕ.

Тъгата всъщност води до любов, хармония и щастие, ако й позволим да присъства, да говори. Тя е радар, тя е говорителят на душата за това, за което е гладна. А ние сме здрави, жизнени, радостни, преживяващи с вдъхновение живота, когато душата ни е сита.