неделя, 20 декември 2015 г.

     Обичаме по задължение или по избор ?!



Наближават Коледните празници - символ на обичта, топлината, принадлежността, щедростта, на отворените сърца. Време, в което се замисляме за смисъла на живота, за ценностите ни, за това колко удовлетворяващи са взаимоотношенията със значимите за нас хора и най – вече колко пълноценна и топла е връзката ни с нас самите.  За съжаление обаче тези празници са натоварени с много илюзии, очаквания, изисквания, предразсъдъци и за много хора се превръщат в истинско мъчение, в много „трябва”, задължения и тревожност.
Виждам как хората купуват подаръци изнервени, премятат списъци и си крещят един на друг. Оказва се, че и много хора теглят кредит, за да могат да посрещнат празниците – да натрупат масите и да вземат подаръци за всички.  Прави се всичко в името на празника, да се отговори на всички изисквания ( чии ли?!) и стандарти за „перфектния” ден, но къде ли отиват хората и човешкото?!  А усмивката – и тя се оказва задължителна, трябва да се покаже и определена емоция, независимо как се чувства човекът! Коледата се е превърнала в деня на ИЗГЛЕЖДАНЕТО и МАСКИТЕ, а не в ден на БЪДЕНЕТО и ЧОВЕШКОТО, ден в който сякаш обичта е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА,  а не СПОНТАННА и ИЗБРАНА, както и в ден на подмолното ИЗИСКВАНЕ, а не на истинското ДАВАНЕ, в ден на ИНФАНТИЛНОТО, а не на ЗРЕЛОСТТА.
Дали ако обичаме, даваме и се сещаме за истински значимите неща в живота ВСЕКИ ДЕН, ще придаваме и толкова голям смисъл на тези 2 – 3 дни в годината?! Дали в тези дни не се изправяме всички пред съвестта си, че не живеем пълнокръвно, смислено, в сътрудничество и обич с другите?!
Празниците са дните, които вадят на повърхността всички вътрешни конфликти – БЛИЗОСТ – НЕЗАВИСИМОСТ;  ВЗЕМАНЕ – ДАВАНЕ;  ИЗГЛЕЖДАНЕ – АВТЕНТИЧНОСТ;  САМОТА – ПРИНАДЛЕЖНОСТ;  Това са конфликти, върху които си струва всеки човек да се замисли, до колко ги има в него и дали е готов да ги разреши, иначе винаги ще излизат на повърхността под една или друга форма.
За мен тези празници са именно времето( разбира се не единственото), в което да се замисля за качеството и чистотата на любовта, която изпитвам към другите и до колко я проявявам. Не любовта само към близките ми хора, а към всички, защото това е любовта към мен самата, моето здраве , щастие и спокойствие. Време - да помисля кои са онези неща, които изпълват живота ми със смисъл и радост,  защото те ме правят личност. Време - да си призная, че греша и не винаги аз съм права и че това може само да ме сближи повече с  другите и със самата мен. Време – да преосмисля и да реша кое да изхвърля от живота си, къде да насоча вниманието си, т.е как да използвам енергията си в моя полза, а не да я пилея. Време – да осъзная преходността и колко бързо тече времето, така че да се забавя за важните неща и да се забързам за маловажните. Време – в което си давам сметка колко съм научила и колко още имам да уча, да се сетя коя съм била преди година, коя съм сега и накъде искам да продължа.

Смятам, че чудото и вълшебството на Коледата може да се преживее само през зрялата любов, и то не само на определени дати, а винаги когато обичаме ЧИСТО.

ЗДРАВИТЕ ПОВЕДЕНИЯ Здравите поведения, с които задоволяваме потребностите си и ни водят към здраве, пълноценност и удовлтворение са: пл...