Прошката
Тя е дар, изцеление,
смирение, разбиране, приемане и най-висш израз на любовта. Прошката не зависи
от това дали другия ще ни я поиска, не зависи от неговото поведение и личност,
а е наш личен избор и никога не можем да я дадем насила.
Актът на прошка е
двустранен-освобождаваме другия, но освобождаваме и себе си-от болката и
обидите, които носим и ни пречат да живеем пълноценно. Не можем обаче и да
очакваме, че хората, които ние сме наранили по някакъв начин, ще ни простят,
защото това е техен избор и решение.
Можем ли тогава сами на
себе си да простим за това, че понякога обиждаме, лъжем, манипулираме,
завиждаме, т.е , че сме несъвършени? Само човек, който осъзнае своите лични
дълбоки причини за подобно поведение, може искрено и с обич да си прости. Няма
човек, който да не заслужава прошка, каквото и да е казал или извършил, защото
лоши хора няма, има такива, които носят малки, големи или огромни рани в душите
си.
Именно способността ни
да прощаваме и да заобичаме несъвършенството у другите и себе си ни прави Човеци и ни дава свобода.
