четвъртък, 21 януари 2016 г.

Силният човек

Истински силният човек приема и обича своята уязвимост и нуждата от близост с други човешки същества. Той си дава правото да бъде тъжен и да плаче, да бъде гневен и да се разкрещи, да бъде нежен и да се усмихне, да погали, да се радва. Силният човек се учи от всяка трудност и не се самосъжалява. Той е приел факта, че някога е бил силно наранен и никога не ще успее да промени това, но е направил избор да живее отново с отворено сърце. Той си дава правото да опитва, да греши, да пада и да става. Осъзнал е, че да се самоосъжда не е проява на висш морал, а съпротива да признае нуждата от промяна и вървенето към човечността. Силният, човек знае, че когато не е щастлив, значи не е във връзка с вътрешния си свят и че е време да се усамоти и да намери адекватен начин да я възстанови. Неговата сила е в обичта.

неделя, 17 януари 2016 г.

Да се сравняваме само със себе си


Едно от най – големите препятствия към успехите в живота ни, а и към щастието ни е, че сме зле научени да се сравняваме с другите, да се конкурираме и състезаваме. Това е заучен модел от детството, когато са ни сравнявали с други деца – и сякаш винаги другите са били : по – добри, по – умни, по – работливи, по – красиви, по – слушащи, по – обичащи, по... Много родители не утвърждават децата си, а изтъкват „недостатъци”.  Децата нямат недостатъци, защото всеки човек се ражда съвършен, просто обществото и неговите морализаторски „норми” деформират и определят едно поведение като добро, друго като лошо, едни качества се идеализират, други се подценяват. Родителите, които постоянно сравняват децата си с други – всъщност се опитват да компенсират собственото си чувство за малоценност, имат изискване и очакване към тях да станат това, което те са искали, но не са успели.  Затова много често се и казва и е истина, че родителите  „обичат”децата си предимно през егото . И когато тези малки душици не изпълняват този план, стават все „по – лоши”, „грозни”, „глупави”, „неспособни”, „мързеливи” в очите на родителите си.  Това нанася сериозни травми на психиката и изкривява мисленето. В зряла възраст това резултира в  явна или скрита враждебност към другите( омраза, завист, желание за надмощие), невяра в собствените способности, бягство от отговорност, липса на инициативност.
 В крайна сметка животът ни в един момент остава в нашите си ръце и ние можем да променим настоящето си, преосмисляйки нагласите и убежденията си.
 И защо наистина не е необходимо и дори вредно да се сравняваме с другите:
-         Защото всеки  е различен – с различно минало и преживявания, т. е няма еднаква основа, за да правим сравнение;
-         Защото никога не познаваме достатъчно добре другия, за да решаваме да го поставим по – горе или по – долу;
-         Защото сравняването поражда омраза и към себе си и към другите, пречи на обичта ни;
-         Защото така отричаме  човешкото, пречи на приемането на уязвимостта;

Защо да се сравняваме със себе си ( в минали, следващи и настоящи моменти)

-         Защото така растем, развиваме се, променяме се в полза на по – удовлетворителен, пълнокръвен и смислен живот;
-         Защото така утвърждаваме себе си като индивидуална личност;
-         Защото когато видим, че можем да правим неща, които преди са ни били трудни, трупаме вяра в собствените си сили и черпим вдъхновение за новите предизвикателства в живота;
-         Защото така ние опознаваме, заобичваме  и се съобразяваме със себе си. Можем обективно да видим другите и да се свържем истински с тях.

Да не се сравняваме с другите, не означава обаче да не наблюдаваме и да не си правим изводи. Ако приемем, че можем да се учим от другите, можем само да се обогатяваме. Ако нещо не ни харесва в някого – можем да проверим имаме ли го и в себе си и да решим как да го трансформираме в нещо позитивно. Ако пък нечие качество ни харесва, вместо да мразим и завиждаме на другия, можем да го развием и в себе си. Ние сами създаваме себе си, можем да се променяме и да бъдем това, което искаме.
Да не се сравняваме с другите е израз на обич към уникалността на всеки човек. Да се сравняваме със себе си е признание, че заслужаваме и търсим най – доброто.




ЗДРАВИТЕ ПОВЕДЕНИЯ Здравите поведения, с които задоволяваме потребностите си и ни водят към здраве, пълноценност и удовлтворение са: пл...