УЯЗВИМОСТ

                                               

Искам да плача, но не защото не съм разбрана,

А да плача всеки път когато ме заболи.

Искам да приема и да лекyвам болката си със сълзи.

Искам да приема болката, защото тя ме прави човек.

Толкова е хубава уязвимостта,

тя дава ти yсещане, че си закрилян,

че дете си ти на таз земя.

Плачи и довери се и нивга сам не ще бъдеш ти!

Разкай се и към дргите тръгни, падни и помоли.

После може и пак да боли, но не се предавай ти,

а пак човешкото в себе си приеми,

на твоето сърце се довери!