ТЪГАТА
Тъгата ли?! Тъжно ми е за това чувство. Тъжно ми е, защото е едно от
най-отричаните, подтискани и нежелани . Много хора бягат от тъгата, тя е тема
табу, едва ли не болест. Ама всъщност...да, тя наистина може да се превърне в
болест и то именно, защото се бяга от нея. Тя съществува, поражда се у нас,
защото е присъщо човешка и ако ние откажем да я допуснем, видим, преживеем, тя
остава като затлачена енергия и почва да ни руши. Какво е всъщност тъгата? Аз
смятам, че всеки знае и че за всички такива житейски въпроси, всеки има
отговорите вътре в себе си. Моето усещане и разбиране за тъгата е, че тя е
БОЛКАТА за това, което сме, това, за което копнее душата ни, което ни липсва в
този момент, за да ни нахрани емоционално. Тази болка и тъга много често са
прикрити от гнева, който е израз на втълпявани с години убеждения какви трябва да
бъдем, как да изглеждаме, но не и как да СМЕ си НИЕ и как да храним душата си.
Тъгата обаче ни показва, че има неща, с които е необходимо да се разделим ,
да пуснем от живота си, защото не са наши, защото не ни правят щастливи. Тези
неща може да са вярвания, убеждения, предразсъдъци, но може и да са хора, с
които сме на много различни нива на осъзнатост.
Затлачената тъга, тази, в която стоим много време, се превръща в страдание
и е израз на това, че не искаме да напуснем границите на сигурното, „комфортното“
и познато, че отказваме да се ДВИЖИМ и ПРОМЕНЯМЕ.
Тъгата всъщност води до любов, хармония и щастие, ако й позволим да
присъства, да говори. Тя е радар, тя е говорителят на душата за това, за което
е гладна. А ние сме здрави, жизнени, радостни, преживяващи с вдъхновение
живота, когато душата ни е сита.
Няма коментари:
Публикуване на коментар