петък, 2 март 2018 г.


За смирението и примирението



Смирението е активен процес, примирението е пасивен процес. В смирението има облагородяване, очовечаване, мир във вътрешния ни свят, в примирението има огорчение, неудовлетвореност, усещане за загуба, жертвеност. Смирявайки се осъзнаваме, че не всичко зависи от нас и го приемаме, нямаме усещане за несправедливост или прецаканост. Примирявайки се, остава усещането за несправедливост, прецаканост, все едно външно даваме вид, че сме приели дадени обстоятелства, но вътрешно бунтът остава. В примирението има претенция, изискване към външния свят. Примирението говори за незапълнени липси у човека, а смиренето за цялостност и мъдрост. На смирение, всъщност са способни много малко хора. Да се смирим не означава, че се страхуваме да опитаме, да си кажем, да си вземем, да отхвърлим, да се заявим, да се покажем, напротив, означава че можем всичко това, но знаем, че не винаги е възможно да получим всичко, което искаме, че имаме човешки граници, себеуважение и уважение към другите, знаем, че понякога е необходимо време и пространство да се случат някои неща, т.е зад смирението стоят много качества и личностна сила у човека. Да се примирим означава, че вътрешно сме несвободни, че в нас има много забрани да действаме с размах, че ни се налага да приемеме без дори да имаме смелостта да опитаме, а как човек може да разбере, че нещо няма да се получи, ако преди това не е опитал?! В него винаги остава едно „ами, ако..“  Примирението е свързано с наличието на ирационални страхове у човека и най - вече с отказа да приеме осъзнато, че има неща, които наистина не зависят от нас. Смирението означава, че сме осъзнали и приели, че не сме свръх човеци и че за някои неща е необходимо да се доверим на живота и природата. Смирението е свобода, примирението е затвор. Смирението е осъзнат акт, примирението е неосъзнато. Смирението е сила, примирението е слабост. Смирението се заражда в душата и е символ на любовта, примирението обитава главата и е плод на ирационални страхове.
 Примирение - т.е при мир, отиваме при мира, но без да го носим в себе си, иска ни се мир, но не го преживяваме, вътре е война. Смирение - с мир,т.е вътрешно го преживяваме, носим го в себе си. Примирението може да разболее човека, смирението може да го излекува.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

                                              Каня ви на вашия път   Чувствата, да, има ги, да - създадени сме с тях, нооо от тук насетн...