сряда, 11 април 2018 г.


За раздялата 


Темата е публикувана в брой март-април 2018г. на списание "Жената днес"


Темата за раздялата е безкрайна и винаги вълнува, и ще продължава да  вълнува хората, докато не се постигне достатъчно осъзнатост по този въпрос. А дори и да се постигне осъзнатост, ние сме човеци и няма как да не боли и да не тъгуваме при завършек на един етап от живота ни с човек, който ни е бил близък, даже това е здравословно. Раздяла може да има в различни тип отношения, но днес избирам да пиша за раздялата между двама интимни партньори. Все по-трудно е за много хора да я преживеят, осмислят , да я приемат и да продължат. Не малко хора изпадат в депресия след раздяла, а това говори  за оставане на ниво неприемане, обвинения към другия, самообвинения, за неумение да се свърже човек с чувствата си и да ги изрази, за неспособност да пуска.
Самата дума раздяла носи негативно послание, корен на думата е дял, сякаш разцепваме нещо, което е било общо, цяло и всеки си тръгва с неговaта си част. Смятам, че всеки човек дълбоко в себе си копнее във всичките си отношения да има любов и уважение, дори и в тези, които са приключили, така не зачеркваме онова, което е  било, в нас винаги остава получената обич от другия, а в другия - нашата дадена, така не разделяме, а приемаме, че продължаваме в различни посоки с благодарност за взетото и с радост за даденото.
Начинът, по който ще подходят и двамата партньори при раздяла, зависи от личността им и нивото на осъзнатост, от това колко са наясно какво се случва и какво е другият за тях. Една от най - големите грешки и причина за страдание, е търсенето на виновен и жертва, освобождаващо и мъдро е да се осъзнае, че за да се стигне до раздяла - и двамата носят отговорност, най - малкото с ненавременното и качествено общуване, в което да има доверие, честност и уважение.
Нека кажем коя връзка е здрава, коя има голям шанс да продължи, както се казва, до края на земния ни път, а може би и отвъд него. Но не само да продължи и да няма раздяла, а да е пълноценна, хранеща, жива, обогатяваща, вълнуваща. Такава връзка не е безпроблемна, такива няма, важни са личностите и на двамата партньори, техните качества и желание за промяна, вглеждане, търсене, ориентираност към другия, готовността да се отдадат, да не допускат егото да води . Малко хора се замислят за мотивите си за влизане в една връзка, за това какво искат да дадат и да получат, кои са качествата които търсят у другия, с кои негови слабости могат да направят компромис. За да сме щастливи във връзките, първо следва да сме щастливи със себе си, да знаем кои сме, какво искаме от живота, как да реализираме себе си и потенциала си, кои са нашите ценности, силни и слаби страни, какви страхове имаме, да се научим да ги разпознаваме и да се справяме с тях, до къде са границите ни, да умеем да си доставяме качествени удоволствия за тялото и душата. Така ще можем да сме автентични във връзката с интимния партньор, няма да сме изискаващи и очакващи той/тя да запълват наши липси. За да ни има във връзките, следва да ни има първо за себе си.
За раздяла има много причини, които хората често удобно използват като аргументи: изневяра, намеса на родители или приятели, отегчение, обида от липса на внимание, влюбване в трети човек, нереализирани очаквания..предполагам може да е много дълъг този списък. Истинската причина в дълбочина е една - неосъществилата се среща между двамата. Mного хора живеят заедно с години, знаят факти един за друг, но не се познават наистина, не проявяват жив интерес към душата на партньора си. В една нереализирала се връзка е имало много неразрешени ситуации, много неизказани болки, копнежи, имало е много „замитания под килима“ и в един момент не се знае от къде точно е започнало всичко и в един обикновен спор започват да се вадят доказателства и обвинения за години назад.
В една връзка следва да сме готови за промяна, и то не заради другия, а заради себе си; да преосмисляме убежденията си; гледната точка на другия да бъде важна за нас; да умеем да признаваме грешките си и да се извиняваме; да развием способността си да прощаваме, но не от позицията на Господ, а от позицията на разбиращи, вникващи и приемащи; да изказваме притесненията си и жеалнията си, да не чакаме другият да се сеща; да ценим собствената си личност, интереси, предпочитания и да имаме свой живот и извън връзката, както и да не пречим на партньора си да има неговото си лично пространство, приятели, себереализация.
Когато раздялата е вече факт - за много хора стои въпросът как да се справят с болката, разочарованията, страховете, хаоса в целия им вътрешен свят. И не, не само тези, които не са желаeли раздялата, а има и много хора, които са инициаторите за раздялата,  но също им е много трудно да продължат. Спрявянето е дълъг процес, за всеки с различна продължителност. И той не e в това да почерним вече бившия си партньор, да го оплюем, намразим, обвиним, да му прехвърлим цялата отговорност за неслучилата се връзка. Така само ще останем още по-силно обвързани, защото разрушителните емоции ни държат на едно място. Душата ни е способна на много повече, тя иска да пусне на свобода, иска добруването на другия, неговото щастие, дори и да не е споделено. Справянето ни не е свързано с бившия партньор, а с конфликтите, които настъпват в нас между едновременното изпитване на обич и омраза.
Първото нещо, което е добре да направи човек след раздялата, тогава, когато емоциите са още горещи - е да потърси помощ от близък, на когото има доверие, че ще го изслуша, без да го съди, да изплаче там болката си, да признае гнева си, разочарованията си. Друг вариант е да потърси специалист, който ще му осигури среда, в която да пусне всичките си задържани емоции.
Друго важно нещо е да се сети за себе си и собствените си интереси - в такива моменти много голяма част от вниманието попада върху негативните преживявания. Обръщането към любими дейности ( писане, четене, разходки сред природата, фотография, рисуване, спорт..) е начин да се подсети човек, че животът е пъстър и в него има и много радост.
Също изключително важно - общуването с хора, които ни обогатяват, а не, които ни дърпат надолу. Много вдъхновяващи са хората, които имат своя работеща философия за справяне в трудни моменти, които носят мъдрост и погледът им е към търсенето на смисъл във всичко.
Когато отмине малко време и емоциите са по - спокойни, идва най - съществената част- тази на осмислянето, виждането на обективната реалност, признаването и на собствените грешки, краят на самосъжалението и обвиненията, началото на поемането на отговорност. Тук човек има шанса да види себе си и бившия си партньор като две човешки същества, които са имали своите лимити, които във връзката си са дали, толкова, на колкото са били способни. В осмислянето на раздялата постигаме по - високо ниво на зрялост и мъдрост. И не, не е задължително двама бивши партньори да останат врагове, между тях може да има чиста обич, уважение и радост от щастието на другия.
Само тогава, човек е способен да продължи, да срещне друг партньор, с когото да споделя, преживява, осъществява по- дълбоко и по-широко.
С пожелание все повече хора да достигат до върховете на тази зрялост и свобода.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ЗДРАВИТЕ ПОВЕДЕНИЯ Здравите поведения, с които задоволяваме потребностите си и ни водят към здраве, пълноценност и удовлтворение са: пл...