сряда, 10 януари 2018 г.

        Депресия



Депресията е психическо разстройство, което засяга жизнената и творческа енергия. Тя е затваряне и отдръпване от света и другите. Човекът с депресия е натрупал много гняв, болка, разочарования, които не знае как да изрази. Има три степени на депресия – лека, умерена и тежка. При тежката форма са налице подтиснатост, краен песимизъм, тъга, чувство за безсмисленост, огромно страдание, безсъние, страх, забавяне в мисловния процес, разсеяност, може да се стигне до пълна обездвиженост и отказ от храна. При тежката депресия човек може да усеща болки и стягания в тялото си, има мисли за вина и самоубийство. Необходимо е лечението да започне при психиатър с лекарства и когато вече се постабилизира човекът, да продължи с психотерапия, за да може да осъзнае в дълбочина проблема си и да се научи да се справя със собствените си ресурси. При умерената депресия човек има значителни затруднения  в социалното си функциониране, налице са много от симтомите, но не всичките . При леката депресия човек успява да се справя с ежедневните си отговорности, но с известно затруднение, има няколко симптома. Леката и умерена депресия могат да бъдат преодоляни само с психотерапия, не е е необходимо вземането на антидепресанти. Какво всъщност представлява депресията – това е агресия навътре, обърната под формата на гняв и вина. Агресията е нашата жизнена енергия, онази с която се появяваме на бял свят от утробата на майка си, с която заявяваме, че сме тук и ни има, онази с която си вземаме от света и другите това, което ни е необходимо, онази с която пазим личните си граници, защитаваме личността си, идеите си, интересите си, тя е и онази енергия, с която създаваме, творим, тя е тази енергия, с която рушим сковаващите норми и предразсъдъци, които подтискат и затварят живота в клетка. Агресията е станала тема табу, тя се бърка със садизма и насилието, затова хората се страхуват и я подтискат. Подтисната агресия се превръща в мазохизъм и садизъм. Мазохистите вечно трупат, не изразяват гнева си, сега ще подминат, после няма да е удобен моментът, след това вече не е чак толко важно и така.. се появява депресията. Садистите също трупат гняв, но ще изразяват недоволството си само там, където се чувстват „по – силни“, където за тях няма заплаха другият да се противопостави, да  отхвърли поведението им. Да казваме Не, да изберем себе си и защитим с аргументи и качества личноста си в много души и глави се е запечатало, че е равносилно на „ Лош/лоша съм“, а щом съм такъв/такава никой няма да ме обича. А кой може да живее без любов?! И така в името на онази „сигурна“ родителска обич много хора стигат до депресия. Има хора, които изпадат в депресия, защото са загубили вяра, че техните чувства и преживявания са важни, че са необходими на някого, че някой иска да ги чуе без да ги съди. Често близките им не разбират какво се случва с тях, карат ги да направят усилие, да се стегнат, дават съвети, но това може само още повече да задълбочи нещата. Хората, склонни към депресия в повечето случаи не умеят да се радват на живота, да изпитват удоволствие, да се отпускат. Те имат една негативна представа за живота, приемат го по –скоро за труден и несправедлив и че човек трябва постоянно да се бори, поставят се в позицията на жертва, трудно приемат и понасят загуби и раздели, за тях грешките и провалите са катастрофални преживявания, затова и ги избягват – неопитвайки и криейки се. Чувала съм от много хора да казват, че са депресирани и наистина често депресията се бърка с някои състояния на подтиснатост и тъга, които са нормални при определени реални обстоятелства и събития в живота ни. Не бива да се прибързва с това едно състояние да се определи като депресия, отчитат се много фактори. На депресията може да се погледне и като шанс за промяна и обръщане към един по- смислен и пълноценен живот. Когато човек се намира в криза, изразена в психологическо разстройство, болест в тялото или някакво друго вътрешно душевно страдание – това са лампичките, които сигнализират, че нещо не е наред, че човек не живее според себе си, че е време да забави темпото и да се вгледа навътре, да си зададе важните въпроси в живота,  да преосмисли изборите си, взаимоотноошенията с другите. Свикнали сме да се борим и да гледаме на болестите и кризите като на врагове, а те всъщност толкова много ни казват за нас самите, само трябва да се научим да ги слушаме и тълкуваме.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

ЗДРАВИТЕ ПОВЕДЕНИЯ Здравите поведения, с които задоволяваме потребностите си и ни водят към здраве, пълноценност и удовлтворение са: пл...