Да преживяваме
ПРОМЯНАТА с ума и сърцето си!
Какво е промяната? Сигурна съм, че всеки би вложил различно значение и смисъл според личността и опита си.
Промяна е да тръгнем за
първи път на училище, да получим първите си оценки, да се влюбим, да се разделим
с някого, да отидем в университет или веднага да започнем работа, да сменим
работа или да ни уволнят, да се оженим/омъжим, понякога и да се разведем, да
имаме деца... и така всеки ден е изпълнен с много малки и големи промени. Но
всички тези промени идват отвън и те са едно нормално развитие в човешкия
живот.
Човек може да премине
през всички етапи от живота си и въпреки това да си остане същият- като
мислене, ценности и представи. Това би означавало нищо повече от просто едно
съществуване.
Огромна заблуда и
загуба на време е да се опитваме да променим някого или нещо, защото на нас не
ни харесва, не ни върши работа или нарушава представите ни за живота. Това не е
нищо друго, освен власт, контрол и
омраза.
Най- истинската и
качествена промяна е тази, която идва отвътре, неин генератор е сърцето.
Изразява се в това -всеки ден да сме готови да оставим старите си убеждения и
вярвания, да търсим истината в себе си, независимо дали ни харесва или не в
този момент, с отворен ум да изграждаме сигурност не в работа, партньор или
идеал, а в собственото си Аз.
Обратното на промяната
е привързаността и колкото по- силно се вкопчваме в някого или нещо, толкова
по- трудно и свързано с много страдание ще е загубата му. Затова нека си
направим тази услуга и осъзнаем, че в този свят не притежаваме никого и нищо,
освен себе си!
Ще цитирам откъс от книгата „ Яж, моли се и обичай” на Елизабет Гилбърт: "Живеем нещастно, защото се боим от промяната и че всичко ще рухне. Нашият капан е не хаоса в живота ни, а привързаността ни към нещата... Разрухата е дар. Тя е пътят към трансформацията. Трябва винаги да сме готови за безкрайна трансформация.”
Ще цитирам откъс от книгата „ Яж, моли се и обичай” на Елизабет Гилбърт: "Живеем нещастно, защото се боим от промяната и че всичко ще рухне. Нашият капан е не хаоса в живота ни, а привързаността ни към нещата... Разрухата е дар. Тя е пътят към трансформацията. Трябва винаги да сме готови за безкрайна трансформация.”
Аз смятам, че не само
трябва да сме готови за новото, но и сами да го търсим, защото именно то прави
живота ни пълноценен, интересен, изпълнен с красота и вълшебство. Нека се
отдадем със сърце, ум и душа на всички предизвикателства, които ни предоставя
животът, да растем в това, да се учим да разбираме, приемаме и обичаме всичко
такова, каквото е!
Няма коментари:
Публикуване на коментар