Осъзнати за навиците

Съществуват много книги с техники за изграждане на нови навици и разделяне със старите, но е факт че, нещата трудно се получават на практика. Чела съм и за 21 дни, и за 30 дни - като време, което е необходимо за пренстройката. Моя клиентка скоро сподели за опитите си да си създаде навик да става по-рано - по нейни думи е издържала максимум до 2 дни и се е отказвала. Едновременно се е самоосъждала, че е непостоянна и „не може“ (по-скоро не е искала, както по-късно си призна) да вложи необходимата енергия, за да постигне изграждането на полезен навик за нея, но и се е дразнела, че не е имала информация и подкрепа - как да се справи с трудностите и чувството на безсилие и загуба на мотивция.

Навикът не е нещо, което можеш да отстраниш или създадеш просто така. Вредният навик е наше повтаряемо поведение, което ни създава дискомфорт и което ни е трудно да управляваме. И за един човек определено поведение може да е навик, който му пречи и от който иска да се отърве, но за друг може да бъде удоволствие и осъзнат избор. Такъв пример е пушенето - за някои си е зависимост, за други - приятно удоволствие. Разликата е както в количеството, така и в мотивацията, и в това как се чувства човек.

Негативните мисли, повтарящите ни се реакции и поведения, които не ни водят до удовлетворение - са също вредни навици.

Имаме и изградени навици, които ни карат да се чувстваме добре, които ни водят към конструктивност, организираност, удовлетвореност.

Проблемът и при вредните и при полезните навици - е тяхното подсъзнателно ядро, т.е липсата на осъзнатост. Под вредните навици стоят подтиснати чувства и скрита мотивация и в момента, в който се докоснем до истинската причина за това какъв проблем решаваме с определен навик и от какво бягаме, ето тогава може много лесно да приключим с него без каквито и да е тренировки и повторения и то просто, защото вече се е освободила онази енергия, която е била блокирана и е захранвала погрешно убеждение. Навиците служат като защита, с тях избягваме разрешаването на по-дълбоки вътрешни конфликти, а също е и бягство от отговорност за истинските ни мотиви и чувствата, които седят под тях.

Пример: Често срещан вреден навик е гризането на ноктите. Ноктите (също косата, зъбите) са символ на жизнената ни енергия, на здравата агресия и виталност и от тяхното състояние можем да си дадем сметка колко сме психически здрави и живи. Хората, които си гризат ноктите - се опитват да унищожат агресивните си импулси, отказват се от това да защитят и заявят своето мнение и възгледи, да покажат личността си. Често го правят именно, когато са в тревожни за тях ситуации и вместо да тръгнат навън и да изкарат появилата се енергия, те я връщат под формата на автоагресия. Замислете се, дали сте виждали истински уверен в себе си човек, който не се страхува да изкаже позиция и да е с изгризани нокти.

Друг много често срещан навик е  - да се храним задължително като дойде време за закуска, обяд и вечеря. Предполагам, че са много хората, на които се е случвало да седнат вечер на масата, но да не се усещат гладни, следвайки прочутия израз „Апетитът идва с яденето“. Сядането около масата още от едно време е символ на принадлежност в семейството, на сплотяване, т.е централно място не би следвало да има храната, а смисълът, който носи със себе си. Едни ядат, когато не са гладни, за да се чувстват принадлежни, други ядат  - за да си доставят удоволствие в натоварени за тях моменти, трети ядат когато са тъжни, четвърти - когато са гневни, едни с храна се награждават, други се наказват. И когато човек си даде сметка какво за него седи под този навик, тогава може да осъзнае кога организмът му наистина е гладен - и да се нахрани и кога се опитва да задоволи друга своя потребност през храната, тогава вече може да избере друг източник и съответно поведение.

Навиците, които са полезни за нас - често дори не осъзнаваме и зад тях какво стои. Тях ги правим с лекота, защото са изпълнени с конструктивна мотивация.

Пример - оглеждането вляво и вдясно преди да пресечем пешеходна пътека е навик, благодарение, на който съхраняваме живота си.

Друг пример - миенето на зъбите - благодарение на този навик поддържаме зъбите си здрави и чисти.

Това са два най - елементарни примера, но колко ли хора си дават сметка, че зад тях стоят качества като чувство за отговорност и грижа. Така от простички неща, може да постигаме и много други неща, стига да си дадем сметка благодарение на какво ние се справяме с много неща от ежедневието ни. E, тук пък пречи вредният навик да омаловажаваме усилията и постиженията си, всъщност - себе си, защото този, който казва аз мога, притежавам много хубави качества, всъщност се самоутвърждава, нещо, което като цяло не се толерира особено в обществото ни и се осакатява в много случаи при възпитанието на децата.

Един друг интересен пример с клиентка, която често си въртеше кичур коса с пръст - този навик всъщност беше нито вреден, нито полезен за нея, но пък изместваше адекватното задоволяване на актуалната й потребност. След анализ и свързване с чувствата и усещанията си, клиентката осъзна потебността си от успокоение и приласкаване.

Навиците съдържат много информация за нас и от тях можем да научим много за себе си. А този, който се опитва да премахне един навик, без да осъзнае естеството му, има голяма вероятност да се сдобие с друг навик, защото погледът е на повърхността, а истината е в дълбочината. Не смятам, че техниките за изграждане или разделяне с навици, които се дават от много автори са грешни, но според мен не са достатъчни за достигане до корена на проблемите. Започвайки някоя техника, освен повтаряне е необходимо и обърнатост към чувствата и усещанията, защото именно тогава изкачат и защитите. Акцентът не бива да е в усилието и издръжливостта, излизайки от зоната ни на конфорт, а в наблюдението и потапянето в процеса - с цел търсене на първопричината.