Раждаме се напълно
свободни, способни да изпитваме радост без външни причини, с голям потенциал за
развитие. До 7 – годишна възраст децата преминават през пет фази на развитие, фази,
в които следва да усвоят и петте движения, с които да задоволяват потребностите
си и така да запазят психическото и физическото си здраве. Харесвам на Валдо
Бернаскони наименованията на фазите на развитие, съответните основни
потребности на детето в тях и движенията за задоволяване:
-
Нарцистична – основната потребност е от сигурност,стабилност, безопасност тук се усвоява движението планиране;
-
Сензорна – потребност от храна, докосване, топлина и любов. Движението
е първично доверие;
-
Фаза на Аза – потребност да заяви и отстои себе си, моделът е здрава агресия;
-
Фаза на Съперничество – потребност да
намери мястото си в света на възрастните – принадлежност
и утвърждаване, заучава се движението съблазняване;
-
Сексуална фаза – потребност от отпускане, да се остави на импулсите си,
движението е проверка на реалността;
Ако
детето мине успешно през всичките фази, то то ще расте здраво и щастливо,
любопитно към света, ще пробва силите си без страх от грешки. Ако обаче
родителите не са адекватни, не познават добре собствените си потребности и
чувства, не умеят да се обичат и да се грижат за себе си, то те със сигурност
няма да могат да са сетивни към вътрешния живот на детето си и е твърде
възможно да му нанесат травми. В зависимост в коя от фазите детето е травмирано
най – силно, там се блокира енергията и то остава фиксирано в съответното
движение. Ако травмата е в първата фаза, детото остава фиксирано в планирането,
в зряла възраст ще живее предимно във фантазиите си и ще му е изключително
трудно да се задвижи към другите. Така се формира шизоидният характер. Ако травмата е в сензорната фаза – детето
остава фиксирано в първичното доверие, т.е става му невъзможно да се подчини на
потребностите си и да ги задоволи –
формира
се оралният характер. В третата фаза
– детето започва да казва „Не”, да се противопоставя и да заявява желанията си
и себе си. Ако обаче родителите са строги или свръх протективни, те ще
подтиснат волята на детето и то ще остане фиксирано в движението на здравата
агресия. Агресията в зряла възраст ще се проявява в садо и мазо – т.е формира
се садо – мазо характерът. В
четвъртата фаза - тук детето може да
остане фиксирано в движението съблазняване, т.е то все ще е ориентирано към другите, за да
получи обич и утвърждаване. Ще се радва на силата си и възхищението на
околните, но ще си забрани да бъде уязвимо и по човешки слабо – това е психопатният характер. В сексуалната
фаза – това е фазата, в която детето открива удоволствието от докосването на
половите си органи. Ако родителите реагират осъдително, то ще реши, че това е
нещо пошло и мръсно. Това е и фазата на правилата и нормите наложени отвън, детето започва да ги преживява като част от
себе си и да изпитва вина при тяхното неспазване. Детето остава фиксирано в
движението проверка на реалността, казва Не на удоволствието и Да на правилата,
за да оцелее – формира се ригиден
характер.
Така
всеки от нас притежава определен характер, можем да имаме следи от травми в
няколко от фазите или от всички, но имаме една основна, която определя характерa ни. От гледна точка на
Холистичната психотерапия, характерът на човек има и предимства и недостатъци,
няма лош характер. Ако обаче не си го познаваме добре, то той предимно ще ни
пречи на нормалното функциониране. Ако започнем да се наблюдаваме и анализираме
продължително време, ние ще си го осъзнаем и ще можем да го управляваме, така
че да не ни пречи, а да стане наш съюзник.
Характерът
е и нашата защита, с
него ние се пазим да не преживеем отново нанесените ни травми, в резултат на
които сме си забранили проявяването на някои чувства и задоволяването на
потребностите ни. Ние ги потискаме или
дори изтласкваме в подсъзнанието си, опитваме се да ги забравим, да се
направим, че не съществуват. Тук започва вътрешният ни конфликт, защото това,
че ние не искаме да видим и признаем нещо, съвсем не означава, че то не
съществува. Така ставаме нецялостни, защото, когато някой аспект от личността
ни е подтиснат, страда цялата ни личност.Започваме да проявяваме изтласканите
чувства и потребности по изкривен начин и да манипулираме околните, губим
контрол над емоциите си, започва да става все по – трудно да разберем себе си.
Този вътрешен конфликт в някакъв момент
избива или в психично разстройство или в заболяване на тялото, защото
задръстената енергия търси своето проявление. Но това е и моментът, в който
можем да направим изборът – да продължим да куцукаме на патерици в живота – чрез
лекарства и манипулации към околните ( но до кога ли?) или да пуснем болките си от нанесените ни
травми и да започнем да проявяваме чувствата си, да признаем човешката си
природа.
