Силният човек

Истински силният човек приема и обича своята уязвимост и нуждата от близост с други човешки същества. Той си дава правото да бъде тъжен и да плаче, да бъде гневен и да се разкрещи, да бъде нежен и да се усмихне, да погали, да се радва. Силният човек се учи от всяка трудност и не се самосъжалява. Той е приел факта, че някога е бил силно наранен и никога не ще успее да промени това, но е направил избор да живее отново с отворено сърце. Той си дава правото да опитва, да греши, да пада и да става. Осъзнал е, че да се самоосъжда не е проява на висш морал, а съпротива да признае нуждата от промяна и вървенето към човечността. Силният, човек знае, че когато не е щастлив, значи не е във връзка с вътрешния си свят и че е време да се усамоти и да намери адекватен начин да я възстанови. Неговата сила е в обичта.