Паническо разстройство ( ПР)

Паническото разстройство е станало доста срещано „заболяване” и то предимно сред жените. Симптомите се изразяват в пристъпи  на паника, наречени панически атаки. По време на атаките тревожността е много силна. Има телесни прояви на треперене, силно сърцебиене, потене, задушаване, изтръпване и други. Съпроводени са много често със страх от смърт, страх от полудяване и от загуба на контрол. Траят максимум до 20 минути, време през което се изразходва голямо количество адреналин, след което настъпва умора. Страдащите от паническо разстройство избягват места и ситуации, които считат за потенциално опасни за появата на нови атаки. Обикновено получаването на първата такава атака е свързано с драматично събитие – загуба на близък, раздяла с партньор или заплаха за раздяла.

Както писах по – горе, това е само на повърхността, това е което вижда засегнатият и хората около него. Може още много да се напише за проявленията, честотата и симптомите, но смятам че вече има премного подобна информация, а и който страда от паническо разстройство, добре е запознат какви са симптомите. Сложих в кавички, че ПР е заболяване, защото то не е. Затова и смятам, че пиенето на антидепресанти и други лекарства само заглушава проблема, но в никакъв случай не го решава, но всеки сам си решава как ще се справя в живота  - дали ще върви на собствените си крака или ще ползва патерици.

Какво представлява наистина ПР?

Най – дълбокият страх, който седи отдолу и който е силно подтиснат е страхът от изоставяне. Страхът от изоставяне е свързан с мисълта – няма кой да се грижи за мен. Тази мисъл се свързва с усещания за самотност, студенина, враждебност. Тези усещания, мисли и емоции се зараждат още в много ранното детство. Зараждат се в сензорната фаза (от 4 месеца – до 1 година на бебето). Бебенцето има потребност от физически контакт с майката – да бъде гушкано, милвано, успокоявано – така то изгражда доверие в майката, а от там и към хората. Възприятието му за майката се превръща във възприятие за отношението на света към него. Ако майката е топла, мила, приемаща, откликваща, спокойна – можем да си представим колко щастливо и хармонично ще расте детето – пълно с любопитство и жажда за живот. Ако обаче майката е студена, отхвърляща, враждебна, неоткликваща – тогава светът за детето става едно опасно, несигурно и неприемащо го място, и как то да се довери?! И как това малко бебе изгубило доверието, че неговите нужди ще бъдат задоволени с топла грижа,  ще може един ден, в зряла възраст, адекватно да се справя само?! Ами как – със сигурност нездраво и недиректно. Един такъв начин ще са паническите атаки. Буквалният психологически превод на ПР е  - СТОЙ ДО МЕН! Т.е., аз не мога сам, слаб съм, имам нужда от теб, поеми ти мойта отговорност – това обикновено е завоалирано послание към някой от членовете на семейството или партньора. Тези хора са силно ЗАВИСИМИ от околните, те не смеят истински да се разкрият и доверят, защото ако го направят, означава отново да преживеят усещането за студенина и неприемане, което се е запечатало в тялото им. Но това е само в главата, защото тяхната субективна представа за света, не е самата действителност, а миналото си е минало. Страдащите от ПР следва да осъзнаят, че има и много топли, приемащи и състрадателни хора, че враждебния свят не е навън, а живее вътре в тях. Ще трябва отново да се научат да се доверят истински, да се справят сами с трудностите, да станат независими, да се научат да се отпускат и да си дават право на удоволствия. Тогава ще разберат, че животът може да бъде много по - красив и вълнуващ, а паническите атаки вече няма да са им нужни и ще спрат да си ги самопредизвикват.

Само когато човек истински се докосне до причината за собствения си проблем ( какъвто и да е той), само тогава може да го осъзнае и разреши – изисква се смелост, търпение и силно желание за по – добър и смислен живот. Най – хубавото е, че лекарствата за всичките ни болежки са в нас самите, само трябва да пожелаем да ги намерим.