Учениците ще учат, когато учителят.....

Учениците ще учат, когато учителят е онази адекватна и изградила себе си личност, за която учителската професия е съзнателен избор и призвание. Учителят следва да бъде първо човек- разбиращ, приемащ, даващ, и след това професионалист- умеещ да съчетава преподаване на знание, затвърждаване на това знание у учениците чрез практически упражнения и накрая проверка на постигнатите резултати и отчитане на пропуските.

Учителят, независимо от това каква е областта на преподаваната от него дисциплина- математика,история, физика или други, той би следвало да изучи първо спецификата на психологическото развитие за конкретната възраст на учениците, на които преподава. Гъвкавостта и адаптивността са задължителни качества за личността на учителя, ако иска той да бъде успешен в своята работа, защото учениците постъпват в училище като деца с всички специфични особености на детската личност,а до завършването на средното си образование изграждат характеристиките на младия човек. Нужно е да мотивира своите ученици, да пробужда интерес към знание, оставяйки у тях непоклатимото убеждение, че това е само в тяхна полза за развитието им като личности.

Учителят е този,който трябва да изгради равнопоставени отношения с учениците, основани на сътрудничество и взаимодействие. Изграждането на истински човешки отношения в учебно- възпитателния процес изисква учителят да умее да определи мярката на оптималната дистанция със своите ученици, която да го приближава максимално до тях и да осигурява най- добри обучителни и възпитателни резултати. Той трябва да определи ясни критерии и правила в класната стая, които да се спазват двустранно.

Всички тези благоприятни условия за работен процес учителят би могъл да постигне, ако умее като един ръководител да: управлява, регламентира, организира и контролира, подхождайки с уважение, обич и разбирателство.

Ако желае да бъде разбран от своите ученици, учителят трябва да намери онзи подход на обяснение, който е най- достъпен за тях, освен това да умее да ги изслушва и да откликва адекватно на техните въпроси, мнения и предложения. Да допуска, че и той , като всяко човешко същество, може да прави грешки, които да приема и да се стреми да се учи от тях и да ги поправя.

В училищна възраст учениците започват да избират своите авторитети и често това са именно учителите. Те уважават своите авторитети, заради качествата, които показват и отговорността им към професията. Ако учителите искат учениците да проявяват интерес и активно да участват в техните часове, трябва да подхождат справедливо, да утвърждават учениците постигнали високи резултати, но и да подкрепят тези с по- ниски и да търсят заедно причините за пропуските. Оценките не бива в никакъв случай да са водещ стимул на обучаващите се, а само ориентир за наученото.  Учителят не бива да проявява симпатии и антипатии към определени ученици, тъй като това би породило конкуренция с личностни мотиви. Конкуренцията е нещо полезно, когато е изградена на базата на справедливостта и уважението.

„Учениците ще учат, ако учителят…. „ спечели тяхното внимание и интерес с качества, поведение, отношение и опит в преподаването на знания. Ако човекът, изправил се пред група деца, предава своите знания с любов, без да се страхува, че може да бъде задминат един ден от своите ученици, тогава можем да сме сигурни, че те не само ще учат, но и ще го обичат и уважават, а той наистина е направил  избор на професия, която отговаря на истинската му същност!