Прошката

Тя е дар, изцеление, смирение, разбиране, приемане и най-висш израз на любовта. Прошката не зависи от това дали другия ще ни я поиска, не зависи от неговото поведение и личност, а е наш личен избор и никога не можем да я дадем насила.

Актът на прошка е двустранен-освобождаваме другия, но освобождаваме и себе си-от болката и обидите, които носим и ни пречат да живеем пълноценно. Не можем обаче и да очакваме, че хората, които ние сме наранили по някакъв начин, ще ни простят, защото това е техен избор и решение.

Можем ли тогава сами на себе си да простим за това, че понякога обиждаме, лъжем, манипулираме, завиждаме, т.е , че сме несъвършени? Само човек, който осъзнае своите лични дълбоки причини за подобно поведение, може искрено и с обич да си прости. Няма човек, който да не заслужава прошка, каквото и да е казал или извършил, защото лоши хора няма, има такива, които носят малки, големи или огромни рани в душите си.

Именно способността ни да прощаваме и да заобичаме несъвършенството у другите и себе си ни прави Човеци и ни дава свобода.