Каня ви на вашия път

 

Чувствата, да, има ги, да - създадени сме с тях, нооо от тук насетне нещо сериозно се е объркало, толкова хора бягат от тях с ужас. Защото, те, чувствата, ако се разкрият, всъщност ни оголват по най - чистия и човешки начин - и ако отсреща има грубост, студенина, игнориране...следва болка..И така, едно дете не може да се справи с това, не е посилно за крехката му психика, затваря се, затваря се, опитва се заобиколно, деструктивно, през болест, през постижения, угаждания и много други да спечели внимание, обич, одобрение. Така хубаво се научава, че..докато стане възрастен, съвсем е забравил как човек може да се разкрие, как да изрази себе си, не може нито думи да намери, нито чувство да назове. Питаш го "Как се чувстваш?" Отговаря "Добре", или "Не знам", ама "добре" не е чувство, а и в повечето случаи положението не е добре, но "нали така е прието да се казва", а и с това спираш неудобните въпроси към себе си. Имала съм много клиенти, които са ме питали дали са "нормални"...защото това, което чувстват им е непознато, не го допускат до съзнанието си, защото не знаят изобщо кои са..

И ако, човек не тръгне на път към своето опознаване и завръщане в света на чувстването, този, човешкият, тогава...болести, трагедии, страдания. Търси оправдания в съдбата, в религии, суеверия, езотерика.. Да отбележа, че има разлика човек да има интерес към религии, езотерика и други, и съвсем друго е да търси оправдание за страданията си. Разликата е в това, че с едното е отговорен за живота си и случващото му се, а с другото бяга от отговорност.

Смелите, онези, които въпреки затварянето с години, жадуват за живот, които усещат, че може да е по-добре, че има начин да бъдат истински щастливи, поемат по трънливия, но вълнуващ път към себе си. Знаете ли, каква емоция е, какво преживяване е да си връщаш своите части, да вдъхваш свобода, любов..хем плачеш, хем летиш от щастие и умиление, чувстваш се свързан с всичко, нищо не те заплашва...блажено, пълно с вдъхновение спокойствие.

Аз извървях много от този път, знам, че още ме чака, знам как да вървя по него, имам доверие в случващото се. Каня всеки, достигнал нивото на смелост да върви по своя път, да го упътя в посоката, да го подкрепям, докато стъпи на крака и когато е готов, да продължи сам. А моят смисъл е, че този човек ще намери своя начин и той да дава обич, грижа, просветление, свобода... и нека те растат в живота, какво по - хубаво от това?!

 

                                                ТЪГАТА

Тъгата ли?! Тъжно ми е за това чувство. Тъжно ми е, защото е едно от най-отричаните, подтискани и нежелани . Много хора бягат от тъгата, тя е тема табу, едва ли не болест. Ама всъщност...да, тя наистина може да се превърне в болест и то именно, защото се бяга от нея. Тя съществува, поражда се у нас, защото е присъщо човешка и ако ние откажем да я допуснем, видим, преживеем, тя остава като затлачена енергия и почва да ни руши. Какво е всъщност тъгата? Аз смятам, че всеки знае и че за всички такива житейски въпроси, всеки има отговорите вътре в себе си. Моето усещане и разбиране за тъгата е, че тя е БОЛКАТА за това, което сме, това, за което копнее душата ни, което ни липсва в този момент, за да ни нахрани емоционално. Тази болка и тъга много често са прикрити от гнева, който е израз на  втълпявани с години убеждения какви трябва да бъдем, как да изглеждаме, но не и как да СМЕ си НИЕ и как да храним душата си.

Тъгата обаче ни показва, че има неща, с които е необходимо да се разделим , да пуснем от живота си, защото не са наши, защото не ни правят щастливи. Тези неща може да са вярвания, убеждения, предразсъдъци, но може и да са хора, с които сме на много различни нива на осъзнатост.

Затлачената тъга, тази, в която стоим много време, се превръща в страдание и е израз на това, че не искаме да напуснем границите на сигурното, „комфортното“ и познато, че отказваме да се ДВИЖИМ и ПРОМЕНЯМЕ.

Тъгата всъщност води до любов, хармония и щастие, ако й позволим да присъства, да говори. Тя е радар, тя е говорителят на душата за това, за което е гладна. А ние сме здрави, жизнени, радостни, преживяващи с вдъхновение живота, когато душата ни е сита.

ЗДРАВИТЕ ПОВЕДЕНИЯ

Здравите поведения, с които задоволяваме потребностите си и ни водят към здраве, пълноценност и удовлтворение са: планиране, подчинение, агресия, съблазняване, проверка на реалността. Когато някое от тях е блокирано, човек започва да използва нездрави, недиректни поведения, които го водят до нездраве, нещастие, страдание.

Здравото поведние ПЛАНИРАНЕ - означава да се оттеглим от света, да се потопим във вътрешния си свят, където да извършим активен процес за свързване с чувствата ни, потребностите, да отчетем факторите на външната среда, да й направим анализ, да изберем най - подходящото поведение за достигане до удовлетвореност, съобразявайки - нашата потребност, реалността, ресурсите ни за справяне, риска, готовността да поемем отговорност.

Здравото поведение ПОДЧИНЕНИЕ - означава да се подчиним на собствена наша потребност, да приемем съществуването й и с доверие и молба да се обърнем към друг човек, който да ни помогне да я задоволим. С този модел на поведение ние се разкриваме и показваме уязвимостта си. Знаем, че човекът към когото се обръщаме не е длъжен да откликне и може да откаже да ни помогне поради различни си негови причини, може да ни заболи, да се разочароваме, но психически здравият може да се справи - това, че някой не е откликнал, не означава, че потребността ни е маловажна и че нещо в нас не е наред. Можем да се обърнем към трети човек, а може и сами да приласкаем себе си, но в никакъв случай не е здравословно да отричаме потребностите - те са израз на най - истинското и човешкото в нас.

Здравото поведение АГРЕСИЯ - означава да имаме осъзнати граници и да се грижим за тях, то означава, че сме автономни личности, че имаме собствени ценности, цели, мироглед и означава, че ние сме готови не само да ги носим вътре в себе си, но и да се реалзираме през тях в света - като ги показваме, заявяваме, отстояваме. Агресията е движение, живот, творчество. Непризнаването на агресията ни води до мазохизъм и садизъм - изкривените и криворазбрани начини за достигане до чувство за "значимост" и "идентичност".

Здравото поведение СЪБЛАЗНЯВАНЕ означава да привличаме хората към себе си като първо им дадем. Ако искаме да бъдем важни за другите, да ни харесват и избират в дадени моменти, следва да им покажем, че притежваме нещо, което би им харесало, че взаимоотношението с нас ще ги нахрани емоционално и тях. Тук много важно е когато даваме на другия, за да го привлечем към себе си, да знаем или да се поинтересуваме от какво има нужда наистина той/тя, а не ние да решаваме предварително, така можем да сме по- сигурни, че ще стигнем наистина до другия, а не да се разочароваме, че той не ни е оценил.

Здравото поведение ПРОВЕРКА НА РЕАЛНОСТТА означава да спрем, да съумеем да отложим експресията на емоциите и всичко онова, което се случва във вътрешния ни свят, във фантазиите ни, да го подложим на проверка с реалността. Може да е под формата на разговор с друг човек, с който да изясним дадена ситуация, да чуем неговата гледна точка, може и да е под формата на проучване по - подробно на ситуацията чрез търсене на факти. Чуването на гледната точка на човек, който не е замесен в моментната ни ситуация и на когото имаме доверие, че може да бъде обективен също е вид здрава проверка. Само, когато сме сигурни, че не оцветяваме ситуацията с емоции и болезнени преживявания от миналото си, само тогава можем да вземаме адекватни решения и да правим осъзнати избори.

За раздялата 

Темата е публикувана в брой март-април 2018г. на списание "Жената днес"

Темата за раздялата е безкрайна и винаги вълнува, и ще продължава да  вълнува хората, докато не се постигне достатъчно осъзнатост по този въпрос. А дори и да се постигне осъзнатост, ние сме човеци и няма как да не боли и да не тъгуваме при завършек на един етап от живота ни с човек, който ни е бил близък, даже това е здравословно. Раздяла може да има в различни тип отношения, но днес избирам да пиша за раздялата между двама интимни партньори. Все по-трудно е за много хора да я преживеят, осмислят , да я приемат и да продължат. Не малко хора изпадат в депресия след раздяла, а това говори  за оставане на ниво неприемане, обвинения към другия, самообвинения, за неумение да се свърже човек с чувствата си и да ги изрази, за неспособност да пуска.

Самата дума раздяла носи негативно послание, корен на думата е дял, сякаш разцепваме нещо, което е било общо, цяло и всеки си тръгва с неговaта си част. Смятам, че всеки човек дълбоко в себе си копнее във всичките си отношения да има любов и уважение, дори и в тези, които са приключили, така не зачеркваме онова, което е  било, в нас винаги остава получената обич от другия, а в другия - нашата дадена, така не разделяме, а приемаме, че продължаваме в различни посоки с благодарност за взетото и с радост за даденото.

Начинът, по който ще подходят и двамата партньори при раздяла, зависи от личността им и нивото на осъзнатост, от това колко са наясно какво се случва и какво е другият за тях. Една от най - големите грешки и причина за страдание, е търсенето на виновен и жертва, освобождаващо и мъдро е да се осъзнае, че за да се стигне до раздяла - и двамата носят отговорност, най - малкото с ненавременното и качествено общуване, в което да има доверие, честност и уважение.

Нека кажем коя връзка е здрава, коя има голям шанс да продължи, както се казва, до края на земния ни път, а може би и отвъд него. Но не само да продължи и да няма раздяла, а да е пълноценна, хранеща, жива, обогатяваща, вълнуваща. Такава връзка не е безпроблемна, такива няма, важни са личностите и на двамата партньори, техните качества и желание за промяна, вглеждане, търсене, ориентираност към другия, готовността да се отдадат, да не допускат егото да води . Малко хора се замислят за мотивите си за влизане в една връзка, за това какво искат да дадат и да получат, кои са качествата които търсят у другия, с кои негови слабости могат да направят компромис. За да сме щастливи във връзките, първо следва да сме щастливи със себе си, да знаем кои сме, какво искаме от живота, как да реализираме себе си и потенциала си, кои са нашите ценности, силни и слаби страни, какви страхове имаме, да се научим да ги разпознаваме и да се справяме с тях, до къде са границите ни, да умеем да си доставяме качествени удоволствия за тялото и душата. Така ще можем да сме автентични във връзката с интимния партньор, няма да сме изискаващи и очакващи той/тя да запълват наши липси. За да ни има във връзките, следва да ни има първо за себе си.

За раздяла има много причини, които хората често удобно използват като аргументи: изневяра, намеса на родители или приятели, отегчение, обида от липса на внимание, влюбване в трети човек, нереализирани очаквания..предполагам може да е много дълъг този списък. Истинската причина в дълбочина е една - неосъществилата се среща между двамата. Mного хора живеят заедно с години, знаят факти един за друг, но не се познават наистина, не проявяват жив интерес към душата на партньора си. В една нереализирала се връзка е имало много неразрешени ситуации, много неизказани болки, копнежи, имало е много „замитания под килима“ и в един момент не се знае от къде точно е започнало всичко и в един обикновен спор започват да се вадят доказателства и обвинения за години назад.

В една връзка следва да сме готови за промяна, и то не заради другия, а заради себе си; да преосмисляме убежденията си; гледната точка на другия да бъде важна за нас; да умеем да признаваме грешките си и да се извиняваме; да развием способността си да прощаваме, но не от позицията на Господ, а от позицията на разбиращи, вникващи и приемащи; да изказваме притесненията си и жеалнията си, да не чакаме другият да се сеща; да ценим собствената си личност, интереси, предпочитания и да имаме свой живот и извън връзката, както и да не пречим на партньора си да има неговото си лично пространство, приятели, себереализация.

Когато раздялата е вече факт - за много хора стои въпросът как да се справят с болката, разочарованията, страховете, хаоса в целия им вътрешен свят. И не, не само тези, които не са желаeли раздялата, а има и много хора, които са инициаторите за раздялата,  но също им е много трудно да продължат. Спрявянето е дълъг процес, за всеки с различна продължителност. И той не e в това да почерним вече бившия си партньор, да го оплюем, намразим, обвиним, да му прехвърлим цялата отговорност за неслучилата се връзка. Така само ще останем още по-силно обвързани, защото разрушителните емоции ни държат на едно място. Душата ни е способна на много повече, тя иска да пусне на свобода, иска добруването на другия, неговото щастие, дори и да не е споделено. Справянето ни не е свързано с бившия партньор, а с конфликтите, които настъпват в нас между едновременното изпитване на обич и омраза.

Първото нещо, което е добре да направи човек след раздялата, тогава, когато емоциите са още горещи - е да потърси помощ от близък, на когото има доверие, че ще го изслуша, без да го съди, да изплаче там болката си, да признае гнева си, разочарованията си. Друг вариант е да потърси специалист, който ще му осигури среда, в която да пусне всичките си задържани емоции.

Друго важно нещо е да се сети за себе си и собствените си интереси - в такива моменти много голяма част от вниманието попада върху негативните преживявания. Обръщането към любими дейности ( писане, четене, разходки сред природата, фотография, рисуване, спорт..) е начин да се подсети човек, че животът е пъстър и в него има и много радост.

Също изключително важно - общуването с хора, които ни обогатяват, а не, които ни дърпат надолу. Много вдъхновяващи са хората, които имат своя работеща философия за справяне в трудни моменти, които носят мъдрост и погледът им е към търсенето на смисъл във всичко.

Когато отмине малко време и емоциите са по - спокойни, идва най - съществената част- тази на осмислянето, виждането на обективната реалност, признаването и на собствените грешки, краят на самосъжалението и обвиненията, началото на поемането на отговорност. Тук човек има шанса да види себе си и бившия си партньор като две човешки същества, които са имали своите лимити, които във връзката си са дали, толкова, на колкото са били способни. В осмислянето на раздялата постигаме по - високо ниво на зрялост и мъдрост. И не, не е задължително двама бивши партньори да останат врагове, между тях може да има чиста обич, уважение и радост от щастието на другия.

Само тогава, човек е способен да продължи, да срещне друг партньор, с когото да споделя, преживява, осъществява по- дълбоко и по-широко.

С пожелание все повече хора да достигат до върховете на тази зрялост и свобода.

         Слеродилната депресия

Колкото по - неосъзнати и незрели хора вземат решението да създадат дете, толкова по - чести са и слyчаите на неадекватно справяне с отговорностите, които следват с появата на детето. Следродилната депресия е сериозен симптом на нецялостните личности на двамата родители. Смятам да започна темата от причините, от факторите, които биха довели до появата на депресия, до неyдовлетворително и нехармонично родителстване. Първо, за да има хранеща, топла и градивна връзка междy двама дyши - е необходимо и двамата да се чyвстват достатъчно пълноценни и сами, да са се разделили с илюзиите си, да са способни да дават, да се грижат, да знаят как да осмислят живота си. Здравата мотивация за интимна връзка междy мъж и жена е желанието за взаимност, отдаване, готовност за постоянно yчене, за градеж. Много често чyвам „Търся си моята половинка” - т.е такива хора не се чyвстват цели, завършени - очакват някой дрyг да запълни празнините им, бърка се  споделеност и близост със сливане и размиване на границите на двете личности. Има толкова много връзки, в които единият влиза в ролята на родител, дрyгият на дете - това ги поставя в едни неравностойни позиции с неподелена отговорност, с нехармонично вземане и даване и няма как такива връзки да са подходяща почва за появата и отглеждането на здраво и щастливо дете.

Малко са все още хората, които правят избора си за създаването на дете с осъзната мотивация и които са наясно с отговорността, която поемат. Когато човек е наясно с мотивите си, когато прави изборите със сърцето си, тогава е способен и да се справи с отговорността,  която произтича от този избор - независимо за какво става въпрос. Ако една жена реши да има дете само, защото се чyвства длъжна да се отчете пред семейството си и обществото, че си е свършила работата - то тя със сигyрност ще изпитва враждебност към детето си (много често неосъзната), ще го приема по - скоро като товар, отколкото като повод за радост. Много често такива жени са попили грешното yбеждение, че единствената форма на проява на женствеността е майчинството и едва ли не, ако не са майки - значи са некачествени. Майчинството не бива да бъде маниакална самоцел, то следва да е избор, да дойде спонтанно и инстиктивно. Да, една такава мотивация, произтекла от yсещането за задълженост да родиш  дете - може да доведе до следродилна депресия. Дрyга нездрава мотивация -  е когато една връзка е изчерпана, когато партньорите са загyбили yдоволствието да бъдат заедно и вземат решението, че създаването на дете е това, което ще съживи и осмисли връзката. Те не съзнават с каква свръхотговорност натоварват нероденото си още дете - то да е това, което да осмисля чyжди животи, което да скрепя връзката междy родителите си. Когато се появи бебето - нyждите мy, времето и вниманието, които следва да мy се дадат, много бързо връщат в реалността тези родители  и ги изправя пред необходимостта да разрешат собствените си проблеми като личности и партньори -  не го ли направят, последствията могат да бъдат най-различни, но със сигyрност ще са свързани с много страдание, обърканост, обвинения - както за тях, така и за детето.

Дрyга често срещана и неводеща до добри резyлтати мотивация за дете - е когато единият партньор реши да задържи дрyгия по силата на задължението. Така слyчайното „изпyскане” от страна на мъжа или „забравянето” да се вземат противозачатъчните хапчета от жената - водят до „слyчайните” бременности, които в един момент се приемат като знак от съдбата, че двамата трябва да останат заедно. Резyлтатите са същите като горно описаните, само че тyк има повече манипyлация и неискреност междy двамата бъдещи родители.

Следродилната депресия се среща по-често при жените, но има не малко слyчаи и при мъже. Тя е следствие от неосъзната мотивация, бyшyващи емоции и непризнати чyвства. Може да се предотврати – ако човек поработи върхy себе си и се опознае преди да реши да има дете. Ако обаче е вече факт, най - доброто, което може да се направи - е с обич и смирение, човек да си признае истината пред себе си, да не се съди, да потърси помощ при специалист, който да мy помогне  да си изясни какво се слyчва с него, за да може да вземе онези решения, които съответстват на истинските мy ценности и да намери собствения си баланс за отделяне време за себе си, партньора, детето и всички останали близки мy хора.

Не бива да се гледа на следродилната депресия като болест, от която човек следва да се отърве, а да се разбере - какво означава тя и какво казва, какво е личното yчастие, за да се стигне до там, от какво бяга човекът и какво следва да наyчи , и в крайна сметка-да може истински да се зарадва на новия живот до себе си.

Зрелите партньори знаят защо искат да имат дете, те yмеят да комyникират, да се ценят, да споделят и да си помагат взаимно, те знаят, че детето е индивид още от зачеването си със собствени потребности, знаят че то ще е радост, но и отговорност за двамата, не се стремят към перфектно родителстване, а към отвореност да чyват и yсещат детето си.

За смирението и примирението

Смирението е активен процес, примирението е пасивен процес. В смирението има облагородяване, очовечаване, мир във вътрешния ни свят, в примирението има огорчение, неудовлетвореност, усещане за загуба, жертвеност. Смирявайки се осъзнаваме, че не всичко зависи от нас и го приемаме, нямаме усещане за несправедливост или прецаканост. Примирявайки се, остава усещането за несправедливост, прецаканост, все едно външно даваме вид, че сме приели дадени обстоятелства, но вътрешно бунтът остава. В примирението има претенция, изискване към външния свят. Примирението говори за незапълнени липси у човека, а смиренето за цялостност и мъдрост. На смирение, всъщност са способни много малко хора. Да се смирим не означава, че се страхуваме да опитаме, да си кажем, да си вземем, да отхвърлим, да се заявим, да се покажем, напротив, означава че можем всичко това, но знаем, че не винаги е възможно да получим всичко, което искаме, че имаме човешки граници, себеуважение и уважение към другите, знаем, че понякога е необходимо време и пространство да се случат някои неща, т.е зад смирението стоят много качества и личностна сила у човека. Да се примирим означава, че вътрешно сме несвободни, че в нас има много забрани да действаме с размах, че ни се налага да приемеме без дори да имаме смелостта да опитаме, а как човек може да разбере, че нещо няма да се получи, ако преди това не е опитал?! В него винаги остава едно „ами, ако..“  Примирението е свързано с наличието на ирационални страхове у човека и най - вече с отказа да приеме осъзнато, че има неща, които наистина не зависят от нас. Смирението означава, че сме осъзнали и приели, че не сме свръх човеци и че за някои неща е необходимо да се доверим на живота и природата. Смирението е свобода, примирението е затвор. Смирението е осъзнат акт, примирението е неосъзнато. Смирението е сила, примирението е слабост. Смирението се заражда в душата и е символ на любовта, примирението обитава главата и е плод на ирационални страхове.

 Примирение - т.е при мир, отиваме при мира, но без да го носим в себе си, иска ни се мир, но не го преживяваме, вътре е война. Смирение - с мир,т.е вътрешно го преживяваме, носим го в себе си. Примирението може да разболее човека, смирението може да го излекува.

Безсънието - симптом на нерешен вътрешен конфликт

Ако на човек  понякога му се случва по-трудно да заспи, или да се буди през нощта - това може да е резултат от временен дискомфорт или струпани повече вълнения около важни за него събития - и в това няма нищо притеснително. Когато обаче безсънието е редовно и продължително като честота, тогава определено е следствие от по-дълбоки, нерешени конфликти. Безсънието може да бъде съпътствано от нервност, тревожност, натрапливи мисли. Сънят - е време за почивка, отпускане, презареждане, време, в което оставяме всичко, пускаме контрола, оставяме работа, отговорности, задължения, доверяваме се и потъваме в удоволствието на почивката. Времето за сън - независимо дали е през деня или през нощта - е време, което е за нас, време в което оставаме със себе си. Ако връзката ни със себе си е пълноценна, ненарушена, тогава няма как да имаме проблем със заспиването, защото така се грижим за себе си, даваме си това, което ни е необходимо. Ако имаме проблем със съня - то със сигурност нещо се случва във вътрешния ни свят, което сме пренебрегнали, подтиснали. Означава, че сме се вкопчили в нещо, което не искаме да пуснем, което не можем да преработим.

Как да се справи човек с безсънието? Да си зададе честно следните въпроси: 

1.     Какво чувствам, когато не мога да спя - страх, тревожност, гняв, тъга, разочаровние...?

2.     Какви мисли нахлуват и се повтарят най - често в главата ми в такива моменти - те израз на приемане или на съдене са към мен самия?

3.     Как ме карат тези мисли да се чувствам - справящ се, можещ, ценен, обичан, щастлив.., или несправящ се, малоценен, провалящ се, отхвърлен, незаслужаващ...?

4.     Има ли в живота ми ситуации, които ми носят неудоволствие, които са ми в тежест, не ме правят щастлив и с които ми е трудно да се разделя?

5.     Поемам ли повече от това, с което ми е възможно да се справя?

6.     Какво означава за мен почивката, имам ли право, мога ли да се отдам, или съм издигнал/а в култ активността, работата, задълженията, чувствам ли, че изчезвам ако се оттегля в релаксация?

7.     Какво е за мен активността, правя ли разлика между външна и вътрешна активност?

Обикновено, когато човек прекалява с външната активност, означава, че вътрешно е спрял.

8.     От какво имам нужда в момента и давам ли си го?

Честните отговори на тези въпроси могат да ни дадат много информация и да ни помогнат да се справим не само с безсънието, но и с много други проблеми. Това означава, че е невъзможно човек да се раздели със симптома, в случая безсънието, без преди това да отстрани причинита, да промени и преосмисли нещата от живота му, които са неестествени и против човешката му същност.

Не малко хора са споделяли с мен, че преди заспиване пият хапчета на билкова основа, други по-тежки лекарства, трети пък си пийват няколко чашки алкохол. Т.е  - онова, което сами не могат да си дадат, го търсят отвън, търсят подкрепа в приспивателни и алкохол, вместо да я потърсят в себе си и в контакта с други хора. Да, човек може да си помогне сам, необходимо е желание, мотивация и усърдие, вглеждане навътре и търсене и виждане на истинките конфликти, и най-вече готовност да ги разреши, да поиска да се погрижи за себе си, да си даде.

Неща, които могат да помогнат да се почувстваме добре и да ни подготвят за отпускащ сън, са нещата, които ни носят наслада на тялото и душата - всеки ще си намери своето -  приятна музика, свещи, масаж, топъл душ, вана, четене на любима книга, чаша вино в приятен разговор с любим човек, неща, които ни откъсват от отговорностите и ежедневните задължения, които ни напомнят, че животът е удоволствие (ако случайно сме го забравили).